 |
влез | помощ | за този портал | всички теми | моят портал | english | |
 |
|||
Начало Всички темиОбразованиеЕлектронно обучениеИкономика за неикономисти |
|||
 |
| Да бъдеш млад шеф е мотивиращо предизвикателство |
| Красимир Ганчев, директор на NOKIA България
Това ли е професионалната реализация, към която си се стремил? Смяташ ли, че "си тежиш на мястото"? Естествено, има нещо повече, което искам от живота и което съм на път да постигна. Разглеждам тази позиция като първо стъпало по пътя към онова, към което се стремя. Определено съм се чувствал комфортно във всяка от длъжностите, които съм заемал. Така е и сега. Защото в момента, в който се почувстваш некомфортно, няма да вършиш добре работата, за която си нает. Разкажи нещо за себе си? Как се чувстваш като директор на такава фирма? Голяма ли е отговорността? Завърших телекомуникации в Техническия университет с магистърска степен. Отскоро съм и магистър по бизнес-администрация. Догодина вероятно ще започна трето висше - още един стимул, който ме води напред. При това положение може да се каже, че съм положил усилия да се подготвя. От четири години работя с Nokia. В началото естествено не започнах от тази позиция, но събитията у нас се развиват доста бързо, така че вече отговарям за бизнеса в България. Бих казал, че се чувствам "интересно", защото отговорностите, които един такъв пост изисква са много и най-различни. Съчетаването на сравнително млада възраст с големи отговорности е мотивиращо предизвикателство. Трудно ли се изкачва стълбата до този пост? Какво ти помогна и кое те затрудни? Бих казал, че беше и доста трудно, но и неочаквано. В сферата на Nokia хората на 27 години обикновено заемат "джуниър"-позиции; "синиър"-позициите започват, когато си над 30. Може би ми помогна нестандартната обстановка в България, която ражда нестандартно мислещи хора. Така успях да се впиша в една компания, където нещата винаги са били поставени на много прецизно ниво - всичко е подредено, няма хаос. Изведнъж такава компания идва в България, където хаосът е навсякъде и респективно се налагат други подходи. В Nokia много се цени иновативността, младите хора са на почит. Самата фирма е достатъчно млада като средна възраст на персонала - между 30 и 40 години. Хората над 40 са рядкост и заемат наистина високи позиции. Отъждествяваш ли се по някакъв начин с Nokia - с имиджа на фирмата, с целите, които си е поставила? Това е задължително за всички, които работят тук. Начинът, по който се избират служителите е почти психологически. Особено за по-високите позиции е важно да приемаш културата на фирмата като свое верую, а тя е много интерсна, тъй като е насочена към хората. Горд съм да работя на място, където парите не са цел и правенето на бизнес на всяка цена не е правило. Фирмата обръща внимание на социалните проблеми, уважава хората и дава възможност за изява на всеки един от служителите си. Какво ти дава работата в Nokia? Освен самочувствие ми дава простор, свобода за изява, а това е нещо много важно. На какъвто и пост да си в Nokia, свободата се зачита и уважава. Всеки от служителите (не само в България) има личностна свобода, която води и до личностно развитие, до израстване не само в кариерата... Дава ми още увереност и желание да остана в България за един по-добър живот тук, а не да търся начини да я напусна. Това е и нещото, с което бих искал да помогна на още нереализиралите се млади специалисти, които си задават въпроса: "А сега накъде?! Да остана или да замина?" Какво би посъветвал именно тези хора, които искат да заминат от тук? Бих им казал, че до преди 4 години бях в същото положение, в което се намират и те. Дори може би при още по-тежка икономическа ситуация. С всяка изминала година, макар и с мъничко, все пак нещата в България се подобряват. Имайки техния опит и техните колебания мога да кажа, че за мен решението да остана беше много трудно. Само желанието за борба ме накара да го взема. Без хъс, без желание за борба, човек е склонен да търси лесния път - но той не винаги е кратък, и обикновено не води до приятни места. Странна е заблудата, че в чужбина животът тече по мед и масло - дали ще е Германия, САЩ, Канада... Имах възможност да поработя в чужбина и мога да кажа, че това не е по-лесният начин за кариера. Просто там има по-различни проблеми. Как си представяш един ден без мобилни комуникации? Случи ми се на няколко пъти поради технически проблеми - беше кошмарно! Аз съм малко като хакерите и геймърите, не си представям живота без модерни технологии и мобилни комуникации. За мен тогава той спира. Един колега се шегуваше, че 2-3 седмици годишно трябва да живея без мобилна връзка. Засега не успявам. Иначе сериозно считам, че мобилните комуникации са стъпка напред в еволюцията на човека да общува с други живи същества. Каква ще е следващата все още не знам, но със сигурност ще е свързана пак с още по-съвършените начини за комуникиране. |
| Публикувано от Теодора Върбанова |
| Коментирай материала | Виж коментарите на другите |
| [назад] |
|
|
|||||||||||||||